ОБРАЗОВАНИЕ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

(основни идеи)

Образованието има две основни функции: образователна – да даде на децата на нацията необходимите, адекватни на съвремието знания и умения за да се справят в живота им на пълнолетни и възпитателна – да изгради и възпита моралната ценностна система, национално самосъзнание и самочувствие. Затова, то трябва да се базира на идете за устойчивото развитие на света; да култивира интегрално, а не само аналитично мислене; да има инклузивен и ценностен характер:

• Всяка учебна програма, всеки един учебник, помагало, пособие, всеки един учител трябва да се оценява по горното;

• Неприкосновеност на учителя, чрез статут на „Учителски имунитет”;

• Гарантиран достъп до образование, включително и висше, което да не зависи от джоба на родителите;

• Само държавните и общински училища и университети да се финансират от държавния бюджет;

• Частните училища и университети, който ги предпочита да си плаща. Акредитацията да касае само оценката, дали техните дипломи да бъдат признавани;

• Значителни инвестиции в областта на образованието, науката и научните изследвания, включително в сферата на перспективни „зелени” технологии.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:

ЗДРАВЕТО НЕ Е СТОКА! Здравеопазването не е търговска дейност, а социална функция на държавата!

• Адекватно здравеопазване, гарантирано от държавата, достъпно за всички български граждани и реално без доплащане/безплатно/ за здравно осигурените, включително и изписваните лекарства;

• Поставяне в основата на здравеопазването на превенцията, а не болничното лечение. Превенцията, разбирана по-широко, не само осъществяваната от ДжиПи-тата и ДКЦ, а като се започне от здравословните параметри на обществената и природната среда! Цел – висок здравен статус и дълголетие на българските граждани;

• Държавните, регионалните и общински болници, поликлиники и спешната помощ да се финансират от бюджета на държавата. Те придобиват статута на здравни заведения в структурата на МЗ и Общините. Тези здравни заведения поемат и здравното обслужване на социално слабите и неосигурените поради бедност или безработица. За целта:

• Държавната здравно осигурителна каса се закрива, като нейните бюджет и собствиност преминават в Министерство на здравеопазването;

• Премахва се статута им на търговски дружества;

• Обсъждане и приемане законодателно на специфични правила за обществените поръчки в МЗ и държавните здравни заведения, регламентиращи кое, от кого(орган-купувач) се купува с обществени поръчки и кой носи персонална отговорност за нарушения и престъпления, свързани с тях;

• Оздравителни планове за тези от държавните здравни заведения, за които е необходимо, с цел създаване на условия за качествена, конкурентноспособна здравна услуга;

• Държавно аптечно снабдяване за държавните и общински здравни заведения;

• Законова процедура за частните здравни заведения да придобият статут на държавни.

• Публично-частно партньорство с частните болници.

• Частните болници да запазят статута си на търговски дружества, като се финансират от постъпленията на лекуваните в тях пациенти и/или от частни здравноосигурителни фондове;

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

(основни идеи)

• Възраждане на селскостопанското производство главно във фамилни и кооперативни форми за екологично чисти продукти, без ГМО и прекомерната употреба на антибиотици, пестициди и изкуствени торове – стимулирани от държавата с цел постигане 100% задоволяване на хранителната верига в България със собствено производство и последващ износ;

• „Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” счита, че България и нашето земеделие е в състояние да осигури възможността за всички български граждани да се наслаждават на природосъобразно произведена, здравословна, вкусна местна храна достъпни за всички цени;

• Значимо ограничаване на селскостопанското производство, ориентирано към крупни индустриални и/или латифундистки форми, които увреждат както екосистемата, така и биологичното разнообразие с прекомерната употреба на антибиотици, пестициди и изкуствени торове;

• Национална програма за бързо съживяване на земеделието, с фокус върху производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти хранителни продукти, технически и други интензивни култури, в лозарството, животновъдството и рибарството. Създаване на Държавен Инвестиционен фонд за земеделие и Държавно-кооперативна Банка за кредитиране на фамилни и кооперативни земеделски(фермерски) стопанства с минимални лихви и стимулиращ гратисен период;

• Ограничаване на размера на собствеността над земеделски земи и гори в разумни граници(1 000 – 2 000 дка);/ както е било до 9.09.1944 година/;

• Неотменима забрана за продажбата на българска земя на чужденци (с изключение на ЕС), с изключение на земята на жилищни и вилни имоти;

• Регулиране на производството и реализацията на зърно, слънчоглед и други технически култури така, че тяхната продукция да се преработва в България от български предприятия;

• Разпределение на земеделските фондове на ЕС и държавните субсидии, при което по-голяма подкрепа да получават малките стопанства, местното производство и създаването на локални аграрни системи, за екологично чиста, здравословна продукция и храни;

• Специално внимание на пчеларството и пчелите, които играят решаваща роля в производството на храните от растителен произход. Една трета от храните, които човечеството консумира пряко зависи от тяхната работа в качеството им на основни опрашители в периода на цъфтеж;

• България – зона, свободна от ГМО. Забрана на производството и предлагането в хранителната система на генно модифицираните храни, посевни и посадъчни материали, фуражи и добавки в животновъдството, птицевъдството и рибарството;

• Цел – за 5 години да бъде осигурено 100 % задоволяване на населението с български хранителни продукти, след 10-та година на още толкова за износ.

Изборното законодателство по дефиниция трябва да гарантира възможно най-добрите условия на гражданинa-суверен да изрази на изборите своята волята кой и как да управлява от негово име на държавно и общинско равнище, за да живее той нормално материално, социално и духовно задоволен и защитен.

І. За вида на избирателната система. Анализът на обществено-политическата действителност у нас, според п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ”, навежда на извода за нуждата от все повече елементи на пряка демокрация в управлението на обществените дела (политическата система) и като естествено следствие все повече мажоритарност при изборите. За различните видове избори това би могло да се реализира с изменения на изборното законодателство (Изборния кодекс). Какви мажоритарни параметри кореспондират с обществената необходимост и нагласа според п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ”?

За избора на Народно събрание това е поне половината¹ народни представители – 120 да се избират мажоритарно. Тази идея отдавна се дебатира, но липсват политическа воля и каквито и да са сериозни действия за нейното осъществяване. Може би причина за това са и определени обективни трудности. Мажоритарният избор на 120 народни представители предполага и толкова едномандатни избирателни района(ЕМИР). Те, от своя страна, задължително трябва да бъдат с почти еднаква електорална тежест. А именно, ако приемем за по-лесно и нагледно пресмятане, че гражданите, които имат право да избират са шест милиона, то в едномандатния район трябва да има 50 000 (плюс – минус 2-5%) избиратели. До тук лесно. Но наложено върху административно-териториалното деление на страната и демографското разпределение на населението, нещата доста се усложняват. Налага се групиране на общини, за да се постигне тази еднаква тежест. Групирането на общините се усложнява от изискването за компактност като следствие от същността на пряката демокрация и от политиката на развитие на регионите на ЕС. Мажоритарният депутат по дефиниция би трябвало да e представител на компактна група население, териториално обособена в едномандатен избирателен район.

Следващият проблем идва от населените места с повече от 50 000 население с избирателни права. Налагат се сложни изравнителни сметки както за групиране на остатъци от по няколко хиляди избиратели, така и за това дали да се формират мажоритарни избирателни райони с повече от един мажоритарен кандидат в градовете с районно териториално деление. Да вземем за пример район „Люлин” в София. Там живеят около 150 000 избиратели и те би трябвало да изберат трима мажоритарни народни представители. Единият подход е мажоритарния избирателен район да е три мандатен, а другият е в ж.к. „Люлин” на основата на групиране на микрорайони да се формират три отделни едномандатни мажоритарни избирателни района. Очевидно вторият е по-добър от гледна точка на пряката демокрация.

Нещата се усложняват още повече и от това, че най-добре за управлението на страната и за мажоритарно-пропорционалния принцип „120 х 120” е едномандатният избирателен район да отговаря на съответна административно-териториална единица – община или район. А това означава ново административно-териториалното деление на страната, чрез окрупняване на общини и може би области със съответно нов Закона за това.

Друга група въпроси са свързани с изискванията на принципите на мажоритарност при пряката демокрация. Такова например, е правилото за повече от 50 % за избор на първи тур и балотаж. Друг принципен въпрос е свързан с правото на избирателите от едномандатния мажоритарен район да отзовават (прекратяват мандата на) своя народен представител с референдум или подписка, разбира се, по строги правила, така че да не се изроди тази възможност на пряката демокрация. Нейното прилагане трябва да се продължи и доразвие и по отношение всички други, мажоритарно избирани.

Развитието на тенденцията за все по-пряко, непосредствено участие на гражданина-суверен в управлението трябва да се продължи и с промяна в законодателството за местните избори, с това всички общински съветници се избират мажоритарно от точно определен по територия и по брой избиратели едномандатен избирателен район. Това няма да бъде проблем за малките и средните общини. Докато за големите градове вероятно ще се наложи възстановяването на районните съвети² и закрепването на съответния брой районни съветници за мажоритарен избор в конкретни едномандатни ареали – едномандатни избирателни райони. Така общинският (районният) съветник ще бъде пряко избран, разпознаваем и достъпен за своите избиратели техен представител в местната власт.

Естествено възникват поне два въпроса. Първият, няма ли да се накърнят правата, интересите и възможностите на политическите партии и вторият, няма ли да се затрудни формирането и стабилността на парламентарни мнозинства, а от тук и на изпълнителната власт. Отговорът, според п.п. „Партия на зелените”, е двупосочен. От една страна има такава опасност за политическите партии, но пък нали това е целта на елементите на пряката демокрация – да се намали ролята и значението на посредника в управлението за сметка на ролята и значението на гражданина – суверен (гражданското общество). Мажоритарният избор не пречи на политическите партии да издигат мажоритарни кандидати за народни представители, а дали те след избирането им ще бъдат лоялни и съпричастни към съответната партия в Народното събрание (общинския съвет), това е чисто вътрешно партиен въпрос. Остава и възможността номенклатурни партийни кадри и любимци на партийните лидери да бъдат избирани пропорционално, но без или с намалена поне наполовина изборна бариера (сега от 4 %).

Има риск и по отношение формирането на парламентарни мнозинства и на органите на централната изпълнителна власт. Опасенията се засилват и от днешното състояние и качествените характеристики на определяните с право или без право като „политически елит” на страната. Но, от друга страна, основните причини той да е такъв какъвто е са пропорционалната избирателна система и авторитарния групово-корпоративен характер на основните политически партии. Мажоритарният избор с относително по-големите: независимост от партийните лидери и централи и публична персонална отговорност на избрания депутат пред своите реални 50 000 избиратели създават възможност Народното събрание от инструмент за облагодетелстване на парламентарното мнозинство да се превърне във върховен орган за развитие и просперитет на народа и неговата държава. Същият извод важи и за общинските съвети.

Проблемите са много, но са решими при добра политическа воля и действие в рамките на недълъг период от време, задължително, обаче, с достатъчно време за широко обществено обсъждане и накрая национално допитване (референдум).

ІІ. Въпросът за задължителното гласуване е политически и е свързан с неговото целево предназначение. Ако целта на тази принудителна законова мярка е възпитаването и изграждането на самосъзнание за участие на гражданина-суверен в изборите и референдумите задължително по собствена воля, то п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” ще го подкрепи на предлагания референдум при две много важни, според нас, условия.

Първото условие е да има „бяла (празна)” бюлетина за отрицателен вот, която означава – не одобрявам никоя от политическите партии и затова не гласувам. Ако „белите” бюлетини са повече от останалите, изборите се касират и се провеждат нови избори. Второ – тази мярка да е временна, защото участието в избори и управлението е право според Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската за защита правата на човека и основните свободи, но не е задължение.

Ако, обаче, целта на задължителното гласуване е свързано със задкулисни политически сметки за елиминиране или дискредитиране на политически опоненти, за получаване на недемократично предимство в борбата за власт с помощта на корпоративно гласуване, купуване на гласове или други неправомерни практики, то п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” е категорично против задължителното гласуване.

ІІІ. Третият проблем обект на предлагания референдум за електронното гласуване, според п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ”, би трябвало да отпадне от допитването. Начинът на гласуване е технически проблем, който сам по себе си не решава манипулирането на изборите, купуването на гласове, корпоративното гласуване и не може да гарантира честността на изборите и свободното, а не под принуда или купено волеизявление на избирателя-суверена. Честността на изборите се гарантира с политическа воля, стриктно спазване на изборното законодателство и строг контрол на изборните правила и процедури, както и от неизбежността на строго наказание за всеки, който и най-малко ги е нарушил. Но, ако все пак се достигне до такъв въпрос в предлагания референдум, то той би трябвало да бъде алтернативен като дава възможност за избор измежду три алтернативи – „с бюлетина”; „машинно гласуване” и „електронно гласуване”

Във връзка с предложението за референдум п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” счита, че проблемът има два аспекта – политически и технологичен. Политическият има целеполагащ, структуроопределящ характер. По тази причина предлагаме работата по подготовката на предложението за референдум да се раздели на два етапа.

Първият етап, политическият има за цел възможно най-бързо да се стигне до консенсусно решение за мажоритарността, която се предлага на референдума – а) пропорционална с широка възможност на разместване на кандидатите в листите; б) смесена мажоритарно-пропорционалана 120х120 и в) изцяло мажоритарна. Изборът на системата за избиране на народните представители и общинските съветници е политически акт и той е в пряка зависимост от избора на формата на демокрация.

Тук важи зависимостта – колкото повече пряка демокрация – толкова повече мажоритарност при изборните системи. Но ! и много важното допълнение – пряко участие във вземането на управленските решения и граждански контрол на всички равнища на публичната власт. А това в същност са и основните искания на гражданското общество. Следователно решаването на въпроса за гражданското участие и контрол не се изчерпва само с промени в изборното законодателство, а то върви паралелно с нов закон за допитването до народа(референдумите) от Швейцарски тип. Тук може да се мисли в подходяща форма това да е третият въпрос на предлагания референдум.

От тук нататък следва вторият етап, наречен технологичен, който да избистри и структурира ясно и недвусмислено въпросите на допитването.

Политическа партия „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” предлага за обсъждане в най-общ съдържателен план следните три въпроса:

1. Каква мажоритарна изборна система искате? При отговори:

а) пропорционална с широка възможност на разместване на кандидатите в листите;

б) смесена мажоритарно-пропорционалана 120х120 депутати;

в) изцяло мажоритарна.

2. Да се въведе ли задължително гласуване ? При отговори:

а) ДА;

б) ДА с „бяла” бюлетина за отрицателен вот;

в) НЕ.

3. Да се приеме ли нов закон за пряко участие във вземането на управленските решения и граждански контрол на всички равнища на публичната власт чрез местни, регионални и национални допитвания (референдуми)? При отговори:

а) ДА.

б) НЕ.

София, 26.05.2015 г. ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ

1 Би могло да се дебатира и вариант 160 мажоритарни на 80 пропорционални.

2 Това отговаря на принципа за децентрализация на управлението.

Въпросът за задължителното гласуване е политически и е свързан с неговото целево предназначение. Ако целта на тази принудителна законова мярка е възпитаването и изграждането на самосъзнание за задължително участие на гражданина-суверен в изборите и референдумите по собствена воля, то п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” е склонна да подкрепи предлаганите изменения в Изборния кодекс за въвеждане на задължително гласуване, но само при включването в промените на две много важни, според нас, условия.

Първото условие е в Изборния Кодекс да има задължително записано наличие на „бяла (празна)” бюлетина за отрицателен вот. Тази бюлетина означава – не одобрявам никоя от политическите партии и коалиции, участващи в съответния вид избор и затова не гласувам за никоя от тях, тоест, отрицателен вот. Ако отрицателният вот – действителните „бели” бюлетини са повече от действителните бюлетини с отразен на тях положителен вот, изборите се касират и се провеждат нови избори.

Второто условие е тази мярка да е временна, защото участието в различните видове избори и в управлението е право на индивида според Конституцията на Република България, Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската декларация за защита правата на човека и основните свободи, но не е негово нормативно закрепено задължение.

Наличието на „бяла” бюлетина – отрицателен вот, временният характер на задължителното гласуване и неговото приемане с квалифицирано мнозинство от 2/3, до голяма степен би отговорило на упреците за противоконституционност на поправката и аргументира подкрепата му от страна на п.п. „Партия на зелените”.

Ако, обаче, целта на задължителното гласуване е свързано със задкулисни политически сметки за елиминиране или дискредитиране на политически опоненти, за получаване на недемократично предимство в борбата за власт с помощта на корпоративно гласуване, купуване на гласове или други неправомерни практики, то п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” е категорично против задължителното гласуване.

София, 15.03.2016 г. Председател на партията:

/Владимир Николов/

Председателят на Партия на зелените Владимир Николов коментира, че малцина си спомнят направеният през 1928 година призив на главения секретар на Ловната организация г- н Иван Сокачев, да бъде създаден „Съюз за защита на родната природа”.  Съучредители тогава са били Ловно-стрелческата организация „Сокол”, Българското природозащитно дружество, Дружеството на Българските лесовъди, Българското туристическо дружество и Юношеския туристически съюз. Преди  120 годишни тези организации са поставили началото на опазването на Българската природа.

За съжаление днес „в 21 век” постулатите застъпвани от нашите деди са останали на заден план. Бетонираха плажовете по Българското Черноморие,  бракониери унищожават поголовно дивеча и рибата, язовирите са наполовина празни, изсича се вековната ни гора.  Не се спазва  завоюваното в нашето природозащитно законодателство. Рязко се сниши качеството на живот от замърсен въздух, вода и храна умират стотици хора, заяви председателят на Партия на зеленети Владимир Николов.

Според него социалният туризъм отстъпи място на лъскави и скъпо струващи хотели. Много от хижите загиват, поради невъзможността да поддържат социалния статут, за който са предназначени. По тези причини и много други, ние от „Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” се обръщаме към вас, хората милеещи за дивеча, рибата и планините, пишман еколози работят срещу българската природа.Настана време разделно! Подкрепете ни сега, за да може да решим в Народното събрание всички проблеми в областта на лова, риболова и туризма.